На 17 октомври т.г. е крайният срок за формирането на нов и законен състав на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това стана ясно по време на втория ден от обсъждането на промените в съдебния закон, които бяха окончателно приети на второ четене почти без разногласия от депутатите в Народното събрание. В процеса на гласуване почти не се регистрираха възражения или въздържали се, което показва широка подкрепа за предложените поправки. Според новите правила, изборът трябва да се осъществи в срок от три месеца след влизането на закона в сила.

Една от най-забележителните изменения е, че изборът на професионалната квота на ВСС вече ще се извършва по окръжни райони. Това решение получи одобрението на магистратската общност. Димитър Петров от Партиите на бъдещето (ПБ) посочи, че такъв подход ще даде възможност за активно участие на повече магистрати в процеса на гласуване, което е крайно необходимо за легитимността на изборите.

Янка Тянкова, председател на правната комисия, изрази мнение, че първоначално е обмисляла гласуването по апелативни райони, което би осигурило по-голяма безпристрастност. Въпреки това, след консултации с представители на професионалната общност, е променила своето становище. Според нея, активно участие в избора ще доведе до по-справедливи и легитимни резултати. Идеята за гласуване по апелативни райони бе предложена от Парламентарната група на Продължаваме промяната (ПП) и Демократична България (ДБ).

Още един важен аспект на промените е, че Пленумът на ВСС вече ще отговаря за гласуването на и.ф. председатели на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), както и за и.ф. главен прокурор. Бившата практика, при която тези позиции се определяха от колегиите, беше променена с новите правила, които изискват 13 гласа за одобрение. Според Надежда Йорданова от ДБ, това нововъведение ще осигури по-голяма прозрачност и ще позволява избор на временно назначаване на ръководни позиции, без да е необходимо гласуването на съдии, избрани директно от калата.

Въпреки позитивните изменения, функционирането на професионалната квота остава под въпрос, тъй като в момента липсва надеждна електронна система, необходима за гладкото провеждане на изборите.

Петър Петров от „Възраждане“ изрази притеснение относно крайния срок, поставен за 17 октомври, като посочи, че е възможно да се наложи съпротива и забавяне на изпълнението на тези нововъведения. Към момента, парламентът не разполага с крайни срокове за приемането на необходимите решения, а за членове на ВСС и Инспектората се изискват 160 гласа за одобрение.

Стою Стоев от ПП постави акцент върху статута на следствието и изрази загриженост относно допълнителните правомощия, които новите изменения дават на главния прокурор. Депутатите одобриха текст, който премахва статуса на директора на Националната следствена служба като зам.-главен прокурор, което поставя нови предизвикателства пред управлението на следствието.

Тези изменения в съдебния закон имат за цел да подобрят прозрачността и ефективността на правосъдната система в страната, но остават много въпроси относно реализацията на предложените мерки. Очаква се през следващите месеци да се наблюдава как инициативите ще бъдат въведени в практиката и как те ще повлияят на работата на ВСС и съдебната система като цяло.