След 72-часов арест, Стоян Колев бе обвинен в хулиганство и шофиране под въздействието на наркотични вещества. Случаят му събуди широк обществен интерес и множество коментари относно етиката в инфлуенсърството и необходимостта от регулаторни мерки в сферата на дигиталното съдържание.
Радостина Христова, председател на Българската асоциация на създателите на съдържание (БАСС), изрази категоричната си позиция относно ситуацията. Тя отбеляза, че в настоящия момент в световен мащаб не съществува унифициран правен термин за понятието „инфлуенсър“, което допълнително усложнява контекста на подобни инциденти.
Христова подчерта, че инфлуенсърството не е просто работа, а изисква сериозен ангажимент и отговорност. Според нея, наличието на 100 000 последователи не прави автоматично някого инфлуенсър. „Това е работа, която подразбира редовно публикуване на съдържание, изграждане на общност и, в крайна сметка, монетизиране на създаваното съдържание,“ каза Христова.
Тя добави, че за Асоциацията е важно да се направи ясна разлика между професионалистите и личностите, които са известни основно благодарение на скандали и провокативно поведение, какъвто е случаят със Стоян Колев. “Той е популярен заради своето поведение, а не заради качеството на съдържанието, което създава,” подчерта Христова.
БАСС активно работи по налагането на Етичен кодекс сред членовете си и организира училища за отговорни инфлуенсъри, където младите хора получават знания за разпознаване на безотговорно съдържание и поведение.
Как е ситуацията в световен мащаб? Христова посочи, че в редица държави, като Дубай и Русия, създателите на съдържание с по-малко от 10 000 последователи вече са задължени да се регистрират, тъй като получават доходи от своето съдържание. “Критерият за успешен инфлуенсър е получаването на доходи от брандове и плащането на данъци,” добави тя.
По отношение на изграждането на доверие сред аудиторията, Христова изтъкна, че автентичността е основополагающа. Влиянието на истинските инфлуенсъри се измерва не само чрез последователи, а и чрез реално ангажиране на аудиторията чрез продажби и събития.
Тя завърши с оптимистичен тон, споделяйки, че младите хора в България започват да развиват критично мислене и дигитална грамотност. „Тези умения са от съществено значение и изискват подкрепата не само на родителите, а и на учителите,” заключи Христова.
