Неизменност на депутатските заплати: Защо парите остават замразени?

В новоизбрания парламент депутатите решиха да замразят заплатите си, оставяйки си отворена възможност за повишение в бъдеще. Нещо повече, в контекста на финансовите съкращения, унгарските народни представители намалиха своите доходи с почти 40%, но българските представители не показват подобна готовност за промяна.

Според над 10 000 евро е средната заплата на българските депутати, според математика проф. Михаил Константинов. Значителна част от тази сума включва необлагаемите средства, предназначени за подпомагане на законодателната дейност, за които не се плащат данъци и осигуровки, отчитат източниците.

Тези средства, които могат да достигнат до 2700 евро месечно, се предлагат без алгоритми за отчетност, съгласно вътрешните финансови правила на Народното събрание. Списанията за финанси показват, че този начин на разпределяне на средства се корени в традиции от социалистическо време.

Минималната работна заплата в България в момента възлиза на 474 евро, което представлява 22-кратна разлика от депутатските възнаграждения. Сравнено с минималната пенсия, депутатите получават сума, равняваща се на 30 месечни пенсии.

Ако погледнем заплатите в контекста на други европейски страни, картината става тревожна. Основната заплата на българския депутат е 4236 евро, което е 6,8 пъти повече от минималната работна заплата от 620 евро.

Примерите от съседни държави също оказват натиск върху българската реалност. В Румъния, основната депутатска заплата е 2200 евро, което е почти два пъти по-малко от българската, при минимална работна заплата от 795 евро — само 2,7 пъти по-малко.

Също така, депутатите в Гърция взимат 5135 евро, което е 2,7 пъти по-високо от минималната работна заплата от 920 евро. Разходите на гръцките депутати за пътувания до избирателните им райони варират от 700 до 900 евро на месец, в зависимост от местоположението.

В Германия депутатите получават 11 833 евро месечно, които представляват 5 минимални работни заплати от 2348 евро, а в Чехия съотношението е подобно.

През последните месеци забелязваме, че унгарският парламент, с реформи и намаляване на заплатите, успя да активира еврофинансирането за страната си, докато България остава в статукво.

Според комуникационния експерт Георги Куртев, внедряването на прозрачна система за отчитане на разходите от депутатите е ключово. Той обясни, че много от парламентаристите в развитите демокрации се отчитат за своите разходи, докато у нас разликата между личните и депутатските разходи е значителна. “На запад, депутати са напускали парламента за впечатляващи несъответствия в документирането на разходи,” добави той.

Мартин Димитров от „Демократична България“ заяви, че е необходимо активизиране на отчетността на депутатите. Той коментира, че сега отчетността е ограничена само в рамките на парламентарната група и че е важно да има публичен контрол.

Народният представител от управляващата партия „Прогресивна България“, Стефан Белчев, изрази увереност, че заплатите не трябва да нарастват над нивото на президентските заплати, и подчерта, че дискусията за отчетността по отношение на безотчетните средства предстои.