По време на втората сесия на срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел, министър-председателят Румен Радев изрази ясната си позиция относно предложените санкции срещу Вагит Алекперов, съсобственик на „Лукойл“. „Няма да позволим именно на него да се наложат санкции, тъй като това би било самоубийствено за българската енергетика,“ заяви премиерът пред журналисти. Той акцентира на важността на Алекперов за развитието на модерната рафинерия на „Лукойл“ в България.

Според Радев, предложенията за санкции не засягат единствено личността на Алекперов, а и българската икономика и енергийна независимост. „Въпросът не е само за патриарх Кирил, а всъщност за нашата енергетика,“ добави той, подчертавайки, че предприетите действия за налагане на санкции идват в контекста на сложната енергийна ситуация в региона.

Радев посочи, че българското правителство има право на глас в Европейския съюз и ще го използва, за да защитят националните интереси. „Определени кръгове у нас предизвикват паника и истеризъм относно тези санкции, но информацията, която получаваме, е, че фондовете от ЕС ще продължат да бъдат отпускани на България, дори и в аванс,“ увери той.

На срещата в Брюксел, Радев получи одобрение за допълнителни 150 милиона евро по петото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. „Няма признаци, че европейските фондове и плащанията по ПВУ ще спрат за България. Напротив, ние сме в благоприятна позиция,“ заключи премиерът.

В контекста на събитията, Радев отдели време за обсъждане на важността на енергийното сътрудничество с Украйна. След среща с президента на Украйна Володимир Зеленски, той коментира, че България предлага изключителни възможности за сътрудничество в сектора благодарение на своето стратегическо географско положение. „Имаме разширена газова мрежа и договори с нашите съседи, които могат да осигурят доставки на втечнен газ,“ посочи Радев.

Премиерът отбеляза, че разговорът с Зеленски е включвал различни проекти, включително трансфер на технологии в сферата на дроновете, с цел модернизация на българската армия. „България и Украйна могат да си сътрудничат не само в рамките на вертикалния газов коридор, а и по Трансбалканския коридор, който в момента не се използва,“ допълни той. „Този проект може да бъде активиран за реверсивни доставки на газ на север и на запад.“

Срещата в Брюксел е поредната стъпка в усилията на българския министър-председател да гарантира, че страната ще играе важна роля в енергийния сектор на региона, като същевременно се бори да защити българските интереси пред заплахата от санкции.