Фермери в България отричат реколтата си заради криза в цените
Проблемите в българското земеделие набираат все по-голяма сериозност, тъй като фермерите в различни региони на страната се принуждават да унищожават реколтата си. Основните причини за този крайно драстичен ход са ниските изкупни цени, недостатъчният пазар за местна продукция и конкуренцията с вносни стоки от съседни държави.
Стремежът за бърза печалба и наличието на приток от вносни зеленчуци поставят българските производители в трудна ситуация, в която те не само, че не реализират печалба, но и понесат загуби. Такъв е примерът на Георги Телкиев, земеделец от пловдивското село Златитрап, който взел решението да унищожи 50 декара ранно зеле. Пресметнал загубите от нереализираната продукция, той установил, че в случая стойността на загубата му достига 50 000 евро.
„Себестойността на един декар е около 1000 евро. Не съм успял да прибера дори един килограм зеле“, споделя Телкиев. Дори и 250 тона зеле от неговото поле ще трябва да бъдат унищожени, за което той пояснява, че селскостопанската политика и вносът на евтини зеленчуци правят ситуацията невъзможна за оцеляване.
В сходна криза е и колега на Телкиев – Иван Кабуров от селото Мало Конаре, разположено в област Пазарджик. Той е изпаднал в ситуация, в която е продал едва 20-30% от своята реколта, а останалото започва да се разваля. „Другата реколта на черешите ми ще трябва да бъде унищожена следващата седмица“, заявява той с отчаяние.
Ситуацията в сектора на плодовете и зеленчуците в България не се ограничава само до зеле. Производители на череши в Кюстендилско също обявиха, че ще организират протести срещу ниските изкупни цени. Срещу предложените цени от 60-65 стотинки за килограм, на пазарите не могат да бъдат намерени череши под 3.50-4 евро за килограм. Тази погрешна политика, в допълнение към неуведомленията на институциите, поставя тежки препятствия пред българските фермери.
През последните години, местните производители се опитват да се адаптират към постоянните изменения в цените на ресурсите и пазарните условия. Все пак, увеличеният внос от чужбина лишава българския сектор от конкурентоспособност и задълбочава икономическите им трудности. Нереализацията на реколта води не само до финансови загуби, но и до големи психологически натоварвания, които фермерите изпитват.
Настояването на правителствени мерки за защита на българското земеделие и контрол над вноса е от съществено значение. Следва да се търсят решения, които да осигурят адекватна подкрепа на местните производители и да предотвратят преждевременното унищожаване на продукция, която е резерва за икономиката на страната.
Времето за промяна е настъпило. Българските фермери трябва да бъдат защитени, а качествената местна продукция – оценена на справедлива цена. Само така може да се постигне балансирано развитие на селското стопанство.

