Любомир Каримански спечели дело за клевета срещу Асен Василев

Любомир Каримански, член на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ), постигна значима правна победа след дълги съдебни битки, осъждайки Асен Василев за клевета.

След три инстанции и продължителен процес, съдът присъди на Каримански сумата от 2,556.46 евро, което е еквивалент на 5,000 лева. Първоначалният иск включваше искане за 10,000 лева. Делото е свързано с изказване на Асен Василев, направено на 9 април 2022 г. в предаването „Седмицата“ на „Дарик радио“, в което той обвини Каримански, че с подписа си е участвал в присвояването на 1,000,000 лева от вложител на банката.

Според мотивите на Върховния касационен съд, изказването на Василев е причинило значителен стрес и емоционално разстройство на Каримански, който се е чувствал омерзен и унизен. Около него е нараснало съмнението относно професионалните му качества в парламентарната група на ИТН и социалния му кръг, което е довело до безсъние и тревожност.

Върховният касационен съд уточни, че не е доказано, че Каримански е получил посттравматично стресово разстройство, но е видно, че последиците от клеветническите изказвания са били сериозни.

И двете страни в спора са осъдени да заплатят съдебни разноски – Каримански ще плати 1,227.10 евро, а Василев 1,009.80 евро.

В собствена публикация в социалната мрежа, Каримански изрази задоволство от окончателното решение на съда:

“Четиригодишен съдебен процес с финален успех! Спечелването на дело на три съдебни инстанции за клевета и очерняне на професионалното достойнство и лична чест е най-висшата степен на реабилитация, доказвайки, че обективната истина надделява над злонамерените лъжи,” сподели той.

Каримански подчертава благодарността си към българското правосъдие за справедливата присъда и екипа на адвокат Валя Гигова за професионалната защита през тези трудни години.

„Клеветническите твърдения срещу мен причиниха огромни трудности, но днешното решение потвърдуди, че злословието не побеждава истината,“ добавя той.

Според мотивите на съда, правото на свобода на изразяване не е абсолютен принцип и не включва правото да се разпространяват клевети или обидни квалификации. Съдебният орган подчертава, че свободата на словото носи със себе си отговорност и не може да накърнява репутацията и честта на другите.

„Публичното разпространение на невярна информация, която оскърбява личността, не може да се счита за допустимо и винаги надхвърля границите на добросъвестността в правото на изразяване,“ заключават магистратите.

С това решение се дава ярка демонстрация на необходимостта от правно защитни механизми спрямо клеветата и насилието чрез думите, особено когато те засягат публични личности.