Прокуратурата в България е стартирала досъдебно производство, фокусирано върху безстопанствеността в държавното предприятие “Автомагистрали”. След като се появиха данни за злоупотреби с бюджетни средства по време на строителството на автомагистрала “Хемус”, разследването ще обхване и множество случаи на длъжностни престъпления. По време на процедурите ще се проверят също и договорите, свързани с укрепване на свлачища. Паралелно с основното разследване, в Българска агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) стартират проверки, който ще се фокусират върху анексирани договори на стойност стотици милиони и мегапоръчките за мантинели с бюджет над 1 милиард лева.
Според информация от прокуратурата, досега по делото са разпитани десетки свидетели и са събрани обширни доказателства, включително документална обработка на договори с “Автомагистрали” ЕАД за укрепване на свлачища. Проведена е комплексна инженерно-геоложка и техническа експертиза, свързана с 84 различни обекта на свлачища. Към момента има заключение за 11 от тях. Освен това е изготвена техническа експертиза по обществена поръчка, свързана с доставка на светлинни знаци, както и оценъчна експертиза за цялостно озеленяване на автомагистрала “Хемус”.
Производството по това дело разширява обхвата си, включвайки също материали относно закупени и инсталирани през 2019 година електронни светлинни табели, за които се установява, че нямат необходимите сертификати. Част от разследването е и обществена поръчка за доставка на ремаркета, на които са монтирани тези табели. Прокуратурата проявява особено внимание към начина, по който са управлявани обществените средства.
В АПИ започнаха проверки за милиони левове по анекси
Сигналът за старт на проверките в АПИ идва от служебния министър на регионалното развитие. Важен детайл е, че от самото начало на управлението на кабинета Гюров е станало ясно, че АПИ е подписвала анекси по решения за пътно поддържане без предварително необходима прозрачност. Още преди да встъпят в длъжност, управителите на АПИ са подписвали договори на стойност стотици милиони левове. Информацията за тези действия беше публикувана в серия от статии, която акцентира на повече от съмненията относно корупционни практики.
От своя страна, регионалният министър Иван Шишков информира, че с решение на Министерския съвет е осуетена кражба на стойност 632 милиона евро, свързана с планове за индексация на строителни договори. Според Шишков, предложението за индексация на авансовите плащания по договори с инфлацията е било неоснователно, тъй като авансите се изплащат веднага след сключването на договор. Подобни плащания не би трябвало да подлежат на индексиране, тъй като не са свързани с реализация на проект.
Тази промяна в методиката вече е довела до спиране на исканията за аванси по стари договори. Освен информацията за спряната индексация, в списъка с договори, свързани с индексиране, се открояват проектите за свлачища и бързия път Видин – Ботевград, които също са възложени на “Автомагистрали”.
Тези действия на правителството разкриват сложната мрежа от връзки и зависимости, поставяйки под въпрос прозрачността на обществените поръчки. Обществеността остава в очакване на резултатите от това разследване, което би могло да доведе до важни изменения в начина, по който се управляват публичните средства и инфраструктурни проекти в България.
