В България образът на „държавния служител“ е не само стереотипен, но и дълбоко задълбочен. Този термин често се използва за описване на чиновниците, които носят негативи в представите на обществото: от мрачни лица зад гишета до привилегировани назначения, известни като „калинки“. Проблемът обаче е значително по-сложен и скрива различия в заплащането и професионалната среда, пише Емилия Милчева в свой анализ за „Дойче Веле“.

По данни на Националния статистически институт, около 98,6 хиляди индивида работят в администрацията на изпълнителната власт. Те са част от министерства, агенции и териториални структури, и въпреки общото наименование, между тях съществуват значителни разлики в заплащането и задълженията.

Възнагражденията варират с хиляди евро

Според документи, достъпни за анализ от „Дойче Веле“, заплатите в 18-те министерства показват значителни диспропорции, които се разминават с познатите ни понятия за властта. При директорските позиции, разликите между отделните министерства може да надхвърлят 1000 евро. Например младши експерт в министерството на отбраната получава близо 1570 евро, а старши експерт в Министерство на електронното управление – 1590 евро. В Министерството на здравеопазването старши експерт печели 1619 евро, колкото държавен експерт в Министерството на туризма, но по-високо в йерархията, разликите нарастват още повече.

Докато разликите при младшите експерти варират от 100 до 500 евро, при ръководните позиции разликата нараства до 1000-1100 евро. Ясно се вижда, че Министерството на икономиката и индустрията (МИИ) предлага едни от най-високите заплати, в контекста на факта, че около 80% от българската икономика е в частния сектор.

Министерство на външните работи: Най-ниските заплати

Парадоксално е, че Министерството на външните работи, което е лицето на България пред света, предлага най-ниските заплати. Дипломатите, които не са назначени чрез политически протекции, трябва да овладеят два езика и да преминат през конкурс и обучение, но често печелят по-малко от много други позиции в администрацията.

Директор в МИИ получава основно възнаграждение от 3249 евро, докато негов колега в транспортното министерство – 2682 евро, а в МВнР – само 2170 евро. Разликите продължават и в заплатите на началниците на отдели и главни експерти, което допълнително илюстрира неравенствата в системата.

Проблемът с пенсионерите в администрацията

Още един аспект на неравенствата е свързан с пенсионерите, които продължават да заемат позиции в администрацията. Според данни от „Свободна Европа“ в МВР през ноември миналата година работят 6658 пенсионери, като 4779 от тях са полицаи и пожарникари. Интересно е, че много от тези хора получават и заплата, и пенсия, което поставя допълнителни натиски върху бюджета.

Пенсията в сектора “Сигурност” е значително по-висока от средната в страната, а много от пенсионерите остават активни в системата дълго след навършване на пенсионна възраст. В Министерството на отбраната, например, работят 3495 души, достигнали пенсионна възраст.

Каква е бъдещето на административната система в България?

На заседания на Националния съвет за тристранно сътрудничество, предложенията за поетапно включване на лични осигурителни вноски на държавните служители не бяха приети, тъй като правителството не иска да нагнетява конфликти с близо 100 000 души от администрацията преди предстоящите избори.

Истинският въпрос пред всички е каква администрация искаме? Необходимостта от качествена и добре организирана администрация е належаща, но ситуацията с неравенствата и заплатите подчертава нуждата от радикални реформи, за да може администрацията да заработи в полза на гражданите и обществото.